Информационен бюлетин
Брой 3(15), м. март, 2005

Слуачй ма месеца: Адресите на собственици на земеделски земи са публични
Фани Давидова, ПДИ

Случаят

Гражданин търси информация за земеделски земи и техните собственици. Във връзка с негово намерение да обработва земеделски земи в района на град Дългопол, Варненска област, той се е обърнал към Общинската поземлената комисия с молба да му бъдат предоставени имена и телeфонни номера на хората, които притежават такива имоти, за да се свърже с тях. Отговорът от комисията бил, че тези данни са лични, и за да ги получи, самият той трябва да е администратор на лични данни.

Гражданинът пита какъв е надлежният ред, по който може да получи тази информация и наистина ли е необходимо да се регистрира като администратор на лични данни, за да ги получи?

Коментарът

Настоящият казус поставя няколко въпроса:

1. Кой е администратор на лични данни?

2. Търсената информация обществена информация ли е и следва ли да бъде предоставена?

1. Съгласно чл. 3, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), администратор на лични данни е всяко физическо или юридическо лице, както и държавен орган, който, съобразно вида на дейността, която извършва, определя вида и обема на обработваните данни, целта, начините на обработване и защита. Но качеството администратор на данни възниква вследствие на характера на дейност, която съответното лице изпълнява, а не от това дали се е регистрирало в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) или не. Това означава, че задължение да спазват изискванията на закона имат не само тези, които са се регистрирали в комисията, но и всеки, който събира и обработва лични данни във връзка с основната си дейност.

Необходимо ли е някой да е регистриран като администратор на лични данни по реда на ЗЗЛД, за да събира и използва данни? Важно е да се знае, че ЗЗЛД не се прилага за обработването на лични данни от физическо лице, което не е администратор - във връзка с лични интереси и за лично ползване. В настоящия случай става дума именно за подобна хипотеза. Категорично не е необходимо гражданинът да е администратор на данни, за да получи подобна информация.

2. Няма съмнение, че исканата от гражданина информация е обществена. Тя е част от публичния имотен регистър, а така също и от кадастъра.

В случая следва да намери приложение процедурата, предвидена в глава шеста от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), озаглавена “Предоставяне на лични данни на трети лица”. Според чл.35, ал.1, т.1 от ЗЗЛД предоставянето на лични данни от администратора на трети лица се допуска по тяхна молба, по реда на глава пета от закона.

Важното в случая е, че се искат данни, които макар да попадат в определението за лични данни на ЗЗЛД, също така са и част от публичния имотен регистър. Съгласно чл.8 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) те са публични. Според чл.30, ал.2 , т.2 от закона данните за собственика на недвижимия имот са публични. От чл.61, ал.1, т.1 от ЗКИР се вижда, че името и адресът на собственика се вписват. Следователно информация за това кой е собственикът на определен имот, без всякакво съмнение е публична. Впрочем тя е общодостъпна и в службите по вписванията. При всяко положение, според чл. 35, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, предоставянето на лични данни на трети лица се допуска по тяхна молба, когато източниците на данни са публични регистри. След като данните за адреса на собственика са публични, то те може да се предоставят за кореспонденция. По въпроса за телефона - ако същият е предоставен с изричното условие, че ще се ползва за кореспонденция със собственика, тогава може да се предостави. Казусът от този месец е пример за това, как в някои случаи очевидно лични данни (имена на собственици на имоти и описание на самите имоти), представлява и публична информация.

Допълнителни бележки във връзка с новостите в законодателството, свързано с кадастъра и публичния имотен регистър:

След промените в Закона за кадастъра и имотния регистър, у нас ще се създаде цифров кадастър и имотен регистър. Работата ще се ръководи от специална Агенция по вписванията към министъра на правосъдието. Агенцията ще бъде юридическо лице със седалище в София и със служби по вписванията там, където са районните съдилища.

Сегашните служби по вписванията ще станат териториални звена към нея.

Агенцията ще гарантира връзката между имотния и други регистри; неговото развитие и техническо усъвършенстване; ще създаде и поддържа централен архив в електронен вид на партидите имоти и вписаните актове с приложените към тях документи; ще контролира дали служителите повишават квалификацията си и какви са приходите от събраните такси и глоби. За първи път у нас се регламентира връзката между кадастъра и имотния регистър, като по този начин се гарантира правната сигурност, т.е. точността на данните и в двата. (Кадастърът се отнася до индивидуализацията на имота - местоположение, граници и размери.)

Въвежда се стандартизирано описание на имотите, както и единен образец на скица. Сегашното непълно и произволно описание до голяма степен е причина за правната несигурност и злоупотребите при сделките с имоти.
Обмяната на данни между кадастъра и имотния регистър ще става чрез идентификатора на имоти. Такъв ще получи всеки поземлен имот, сграда и самостоятелен обект в нея. Идентификаторът е уникален номер, чрез който имотът се посочва еднозначно за територията на страната. Той включва кода на населеното място и се дава от службата по кадастъра.