Публикации | Информационен бюлетин, Брой 2(14), м. февруари 2005

Информационен бюлетин
Брой 2(14), м. февруари, 2005

Достъпниците по света: Закон за свобода на информацията във Великобритания
Диана Банчева, ПДИ

Още преди да влезе в сила на 1 януари 2005 година, Законът за свобода на информацията във Великобритания даде повод на мнозина да се съмняват в ефикасността от неговото прилагане. Манията за официална секретност известна като “Британската болест”, както и сведения от пресата за увеличен брой унищожени от правителството документи в навечерието на Закона дават основание за известна доза скептицизъм.

В началото на месец февруари стана ясно, че финансовите тайни на кралското семейство ще бъдат разкрити по силата на новите закони за прозрачност. Министрите на Великобритания подготвят разширяването на приложното поле на Закона за свобода на информацията с включването на институции, които първоначално не са били задължени. Законодатели и граждани ще бъдат призовани да номинират организациите, които смятат, че трябва да разкрият тайните си. За мнозина кралското семейство би било първо в списъка. То търпи непрестанна критика за данъчните облекчения, с които се ползва, както и за разточителността на живота, който води.

От правителството заявиха, че председателят на Камарата на лордовете, лорд Фалкънър, ще публикува своето становище по въпроса в рамките на няколко месеца. Приватизирани компании за комунални услуги и фирми, работещи по обществени поръчки, ще бъдат задължени да осигуряват по-голяма прозрачност, така както градските съвети и кметствата. Съществува възможността Законът да бъде дотолкова разширен, че да обхване работата на местните финансови инспектори.

Повече от 4000 заявления за достъп до обществена информация са подадени за двата месеца, през които е в сила Законът за свобода на информацията във Великобритания. Въпреки че независимият комисар по информацията, Ричард Томас, твърди че работата на държавните институции е насочена към утвърждаване на новите правила за достъп до информация, журналисти и законодатели се опасяват, че правителството нарушава правото на общество-то на информация като нарочно бави отговорите на конкретни запитвания. Последваха и полити-чески скандали от неудобна информация, която излезе наяве по силата на новия закон. Министри-те от Кабинета отказват да публикуват инфор-мация от личните си дневници, за да не се повтори случаят с оставката на Питър Манделсън във връзка с необявен конфликт на интереси. Приложението на Закона доведе и до оставката на Държавния секретар Дейвид Блънкет, за когото се разбра, че е помогнал на бавачката на любовницата си да получи виза не по каналния ред

От началото на месец януари 2005 година, когато Законът за свобода на информацията влезе в сила, обществеността във Великобритания има правото да се запознае с огромен брой документи - съхранявани от правителството и на повече от 100 000 обществени институции, включително болници, училища, полиция, въоръжените сили.

Въпреки това няколко обществени организации остават извън полето на закона. Това са службите за сигурност, специалните сили и кралското семейство. Лейбъристът Алън Уилиъмс призова в началото на месеца кралската фамилия да бъде задължена да предостави повече информация относно плащанията по Цивилната листа и приходите от кралските имоти, включително тези от Корнуол и Ланкастър. Неговата позиция е: “Несъмнено, ние бихме искали да имаме такъв достъп до тази информация, какъвто до всяко друго държавно учреждение.”

Неправителствената организация “Кампания за свобода на информацията” също заяви, че ще поиска кралското семейство да попадне в задължените от Закона субекти.

Кралските финанси станаха повод за дискусии, след като на инспектор по харченията на правителството бе отказан достъп до сметките по два кралски имота.

В същото време, парламентарният омбудсман, Ан Абрахам, осъди неуважението на решение по достъпа до информация, което задължава министрите да разкрият частните си финансови интереси. Миналия октомври Абрахам е изпратила заключителния си доклад до парламента, с който тя препоръчва министрите да разкрият подробности по съществуването на потенциални конфликти между обществените си функции и частните си интереси от 1999 година насам.

Въпреки че препоръките на омбудсмана са задължителни, министрите все още не са дали отчет за финансовите си интереси. Това неподчинение е жалко според г-жа Абрахам. “Информацията трябва да бъде предоставена не само заради принципните изисквания за добро управление, но и за да се избегнат подозрения за непристойно поведение от страна на правителството,” смята тя. Отхвърляйки всяко право на личен живот, омбудсманът пише в препоръката си: “Има значим обществен интерес към поведението на министрите и начина, по който те управляват своя бизнес.

Този обществен интерес се увеличи през последните години, когато прозрачността в управлението се преследва като крайна цел.” Затова г-жа Абрахам осъжда липсата на политическа воля за разкритието на нередности в Кабинета и смята премиера Тони Блеър за основен виновник за липсата на кооперативност в стремежа за прозрачност.

Такива и още много подобни заявления за достъп до политически чувствителна информация разглежда Британското правителство. Морис Франкел, директор на Кампания за свобода на информацията се обърна към правителството с думите: “Този закон не е просто за материали, свързани с кандидатстване в училище. В него влиза и политически неудобна информация.”

И наистина, в предизборната надпревара огромна част от подадените досега заявления по Закона за свобода на информацията са за документи, дискредитиращи Консервативната партия. В същото време, правителството отказва да предостави достъп до информация, свързана с настоящите министри.

Премиерът Тони Блеър, който също отказва да предостави информация по частните си интереси, описва Закона за свобода на информацията като едно от трайните постижения на това правителство. Може и да се окаже, че е прав.