Информационен бюлетин
Брой 2(14), м. февруари, 2005

Приключения със заявления: Критерии за финансирането на сдружения на потребителите няма
Александър Кашъмов, ПДИ

Колко време и усилия струва, за да научиш, че държавата дава бюджетни пари на сдружения на потребителите без обективен критерий?

Именно на този въпрос ни отговаря следният любопитен случай, разиграл се в периода края на месец декември 2004г. - месец февруари 2005г.

Юрий Иванов, председател на Сдружение обществен барометър - гр. Сливен, се интересува кои са представителните сдружения на потребителите, финансирани от държавния бюджет през 2004г., както и от това по какви критерии се определя кои сдружения на потребителите са представителни.

Заявлението за достъп до информация е изготвено с помощта на юристите на ПДИ и изпратено по пощата до Министерството на финансите (МФ) с обратна разписка на 20.12.2004г. На 6.01.2005г. от МФ изпращат по пощата до Юрий Иванов писмо изх. № У- ЗДОИ-24 от 4.01.2005г., съпроводено с Решение № 11/ 31.12.04г. за предоставяне на частичен достъп и заповед № ЗМР - 73/ 21.01.2004г. С друго писмо, с идентичен на горния номер, заявлението е изпратено по компетентност до Министерството на икономиката (МИ) за предоставяне на информация относно критериите за определяне на представителни сдружения на потребителите. На 11.01.2005г. Юрий Иванов лично е получил от МФ справка кои са представителните сдружения на потребителите, финансирани от държавния бюджет за 2004г. След това институциите замлъкват и, дето има една приказка - ни вест, ни кост.

На 08.02.05г., след проведени телефонни разговори с Дирекция “Връзки с обществеността и протокол”, Деловодство на МИ, Дирекция “Външноикономическа и търговска политика” и Дирекция “Нормативно-правна”, се установява следното:

Преписката, изпратена от МФ, е получена от МИ и е регистрирана с № 04-19-7/ 05.01.05г. Разпределена е в Дирекция “Външноикономическа и търговска политика” на експертите Емил Алексиев и Калина Иванова. Оттам е изпратено писмо с отговор по т.2 от препратеното от МФ заявление отново в МФ на 10.01.05г. От МФ преписката е върната обратно в МИ със становището, че МИ следва да изпрати отговора си лично на заявителя. Преписката е разпределена на юрисконсулт Стоянова, връзка с която може би случайно не успяхме да осъществим. Оказа се, че тя пътува на 09.02.05г. в командировка и ще отсъствува до края на седмицата. При повторно обаждане на 16.02.05г. се оказа, че г-жа Стоянова е “в отбраната”, научаваме и че по начало е доста заета и трудно може да се открие.
По устни сведения от г-н Емил Алексиев, получени по телефона на 8.02.2005г., се установява, че същият е бил написал становище по заявлението, както и това, кои са представителните сдружения на потребителите се определяло посредством тълкуване на закона от юристи (демек да разбираме, че критерии не са определени с юридически акт). Вътрешна практика на МИ обаче била за такива да се считат само сдружения, в чиито устав фигурира като цел защитата на потребителите.

Горната фактическа обстановка е сведена до знание на Юрий Иванов по телефона на същия ден - 8.02.2005г. И до днес обаче - 25.02.05г., той все още не е получил официалния отговор от МИ. А както е ясно, в администрацията на две министерства е кипял усилен труд, за да се установи и остане неразкрита истината, че критерии за финансиране на сдружения на потребителите няма, понеже не е определено с юридически акт кои сдружения на потребителите са представителни, съгласно чл.39, ал.1 от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия.
Справката със законите за държавния бюджет от последните години показва, че за периода 2001- 2005г. сумата за тези сдружения постъпателно нараства от 50 до 56, 2 хил. лв. За 2000г. сумата е била 13, 33 хил. лв., т.е. оттогава до 2004г. тя е нараснала повече от четири пъти.