Публикации | Информационен бюлетин, Брой 2(14), м. февруари 2005

Информационен бюлетин
Брой 2(14), м. февруари, 2005

Наблюдение на практиките: В Хасково осъзнават необходимостта да предоставят информация
Богдана Галева, координатор на ПДИ, Хасково

През изтеклата година в Хасково се забелязва една положителна тенденция - все по-редки стават случаите на отказ за предоставяне на информация на всички нива. Трябваше да изминат 4 години от приемането на Закона за достъп до обществена инфярмация, за да се усети реално приложението му. Освен това ръководителите на редица институции осъзнаха, че е важно и необходимо не само да имат длъжност "връзки с обществеността", но те да се заемат от журналисти. Такъв е случаят с Териториална данъчна дирекция, където за PR бе назначена журналистката от местното "Дарик радио" Божана Илиева. До нейното назначение длъжността съвместяваше данъчен специалист и дирекцята бе медийно"капсулирана". Сега промяната е осезателна.

Как журналист се чувства като PR на данъчна дирекция?

С една дума - комфортно. Започнах да навлизам в данъчната материя, която е по-специфична от журналистическата. В журналистиката е необходимо да имаш по-висока обща култура, а да бъдеш служител в една данъчна дирекция означава да познаваш детайлно данъчните закони, да бъдеш компетентен в отговорите на различни въпроси. Тук съм от месец септември м. г. В началото ми беше трудно да се адаптирам, защото в първите дни бившите колеги-журналисти буквално ме засипаха с въпроси за различни данъци, такси, срокове. Това беше нова материя за мен. Успях да навляза в тази нова сфера. Сега се чувствам сигурна на това работно място. Успяваме да поддържаме добри контакти с всички медии.

Според теб, необходимо ли е тази длъжност да се заема от журналист?

Мисля, че е за предпочитане да е журналист. Идвайки от медия, той вече знае какви са изискванията на журналистите като: срокове и обем за получаване на една информация. Едно пресаташе дори може да предугажда понякога въпросите на журналистите и откликва по най-адекватния и бърз начин. На много места в системата на Данъчна дирекция в страната тази длъжност се съвместява от данъчни експерти, които са едновременно говорители и началници на специализирани даньчни отдели. Самите колеги признават, че им е трудно да съвместяват двете длъжности.

Има ли постъпили заявления за достъп до информация по ЗДОИ?

Не се налага. Въпросите от журналисти и граждани са устни и се стремим да им отговорим веднага или след кратка справка. В много от случаите осъществявам връзка между гражданина и съответния специалист, който е компетентен по поставения въпрос. Ето сега сме в данъчна кампания - подаване на патентни, годишни декларации, декларациите по корпоративното подоходно облагане. Има хора, които скоро са открили фирми и не са наясно с образците на декларациите и проблемът се решава веднага.

Кой е най-странният въпрос, който си получила до сега?

Днес получих журналистически въпрос колко собственици на кучета са заплатили годишната такса за домашните си любимци. Оказа се, че това са направили 374 собственици на кучета само в общините Свиленград и Харманли. В останалите 95 общини на областта няма постъпили суми. Интересно запитване имах наскоро за това колко проститутки от областта се обявяват за такива и имат ли подадени декларации за упражняване на най-древната професия. В този случай има едно разминаване: хора, които се признават за компаньон или компаньонка, трябва да плащат годишен патентен данък, който е доста висок. Зависи от категорията на населеното място. За Хасково той е 5200 лв. на година. На практика се оказа, че за последните две години няма нито една подадена декларация за патент от страна на кампаньонка. Те директно се обявяват за проститутки, за които все още няма закон. Така те не подлежат на облагане по патентния данък. Има и един друг парадокс - дори проститутките, упражнявайки свободна професия, макар и на улицата, са длъжни да издават фискален бон за тази вид услуга. Т.е. проститутките трябва да имат касов апарат в джоба си. Разбира се, това също не се случва. Въпроси от този род на някои може да звучат несериозно, но в същото време те са сериозен обществен барометър. Обявени в публичното прстранство, често те предизвикват обществен дебат и провокират управляващите в създаването на нови необходими закони.

Милена Стоянова, младши юрист консулт в Дирекция “Правно нормативно обслужване и вътрешен контрол” в Община Хасково:

“От 1 януари 2004 г. в Община Хасково е въведена компютъризирана деловодна система, в която служителите от сектор "Административно обслужване" регистрират входящата, изходящата кореспонденция и движението на преписките между административните звена на общината, включително и постъпващите заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Кметът на общината е упълномощил началника на дирекция “Правно нормативно обслужване и вътрешен контрол” да отговаря на всички заявления по ЗДОИ.

През 2004 г. в Община Хасково са постъпили 9 заявления за достъп до обществена информация, от които осем са писмени, а едно - устно. Две от заявленията са за запознаване с нормативни и ненормативни актове на Общината. В три от случаите запитванията са направени от общински съветник във връзка с изпълнението на функциите му. По едно заявление има за достъп до протокол от комисия по провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка и до протокол от извършен подбор на служители от общинско предприятие по Кодекса на труда. Интерес представлява запитване от местен краевед, който желае да получи информация за адресните данни на лица от с. Татарево, във връзка с подготвяне на краеведско изследване "Татарев-ските родове". Единствено в този случай служителите от общинска администрация са отказали достъп до информация, тъй като съгласно чл. 2, ал. З от ЗДОИ разпоредбите на закона не се отнасят за достъпа до лични данни.

От приемането на Закона през 2000 г. досега нямаме случаи на заведени съдебни дела от граждани или неправителствени организации по ЗДОИ.

От анализа на постъпилите в Община Хасково заявления по ЗДОИ през миналата година личи, че гражданите не са наясно с правата си по този закон. В тази връзка би трябвало неправи-телствените организации да положат повече усилия за подобряване на информираността на гражданите по отношение на техните права и прилагането на законите в страната.