Информационен бюлетин
Брой 2(14), м. февруари, 2005

ВСС затвори врати след намеса на главния прокурор
Европейската комисия нека чака прозрачност в дейността на прокуратурата!

Кирил Терзийски, ПДИ

Само преди три месеца - в предпоследната седмица на ноември, членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) заседаваха за пръв път открито пред медиите1. Тази възможност бе въведена със закон след като през март 2004 г. Народното събрание измени Закона за съдебната власт и направи заседанията на съвета публични. На първото заседание, след влизане на поправката в сила, повечето членове на съвета на думи бяха съгласни “да се отворят заседанията”, но събрани на собствената си неприкосновена територия мълчаливо отказваха да приложат закона. Отказът бе обжалван от четирима журналисти от различни медии и Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) обяви, че ВСС е действал незаконосъобразно, като в мотивите си задължи съвета да спази закона.

Първият, изпълнил решението на ВАС тогава, се оказа главният прокурор Никола Филчев, който попита репортерите защо още са на тротоара и напомняйки, че законите трябва да се спазват от всички, ги покани в заседанието на съвета.

Странно е обаче, че по предложение на същия този главен прокурор миналата седмица (на 23 февруари 2005 г.) съдебният съвет обсъди на “тъмно” доклад на шефа на Националната следствена служба, разкриващ сериозни нарушения в работата на столичното следствие. Мотивът на г-н Филчев - “В доклада имаше много служебна информация...” И това при положение, че според Закона за съдебната власт (ЗСВ) всички заседания на съвета са публични, освен случаите, когато става въпрос за сваляне на имунитет или наказване на магистрат.

Още по-странно е, че на следващия ден в интервю за в. “24 часа” главният прокурор сподели: “Искаме работата ни да е прозрачна, но законът пречи”, в отговор на поставения от представители на Европейската комисия въпрос за прозрачността в работата на прокуратурата. “Пречката” според главния обвинител е, че Конституцията изисква да се запазят доброто име и личния живот на гражданите, а конституционната норма е доразвита в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който забранявал да се разгласяват факти от следствието. Тук вече става абсолютно необходимо да внесем известна яснота, защото йезуитските стъпки на г-н Филчев могат да объркат всеки.

На първо място не е редно да се заблуждават гражданите, че проблемът с прозрачността в дейността на прокуратурата се изчерпва с достъпа до информация по конкретни следствени дела. Справка виж втори абзац на настоящия текст или например констатациите в последния годишен доклад на Европейската комисия.

На следващо място също толкова нередно е да се твърди, че НПК съдържа забрана за разгласяване на факти от следствието, тъй като визираната разпоредба на чл. 179, ал. 1 гласи следното: “Материалите по предварителното производство не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора”. Тоест забраната е за всички останали, които обикновено са запознати с част от материалите и на практика се съдържа в ал. 2 на същия текст, а на прокурорите е дадена възможност за преценка дали да предоставят информация при поискване. Като това положение е в унисон с приетото в Решение № 7/1996 г. на Конституционния съд тълкуване, според което правото на достъп до информация е принцип, а неговите ограничения са изключение от този принцип. Следователно във всеки конкретен случай прокурорът трябва да преценява, според вида на исканата информация, дали е налице ограничение за разпространението й например по Закона за защита на личните данни или по Закона за защита на класифицираната информация, ако примерно се иска информация по следствено дело за атентат срещу Министерския съвет. То така се и случва в живота. Затова не е една и съща информацията, която прокуратурата предоставя по следствено дело срещу г-н кмета на град София и по дело срещу гражданинът Х от град У. Като това е напълно естествено - все пак доста по-голям обем лични данни на кмета не подлежат на защита и са публични, поради публичният характер на функцията му. Но да се твърди, че в НПК се съдържа някаква обща забрана за предоставяне на каквато и да е информация по следствени дела е най-малкото невярно.

Така че остава необяснимо защо в един случай законът (ЗСВ), когато трябва, не пречи на главния прокурор да нарушава прозрачността и правата на гражданите, а в друг - пак законът (НПК), когато не трябва, пречи на прокуратурата да работи прозрачно.

1. Виж Информационен бюлетин на ПДИ, брой 11, м. ноември 2004 г.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 02.03.2005 • © 1999 Copyright by Interia & AIP