Информационен бюлетин
Брой 1(13), м. януари, 2005

Новини, новини, новини
Подбрани за вас от Диана Банчева, ПДИ

Върховният Административен съд ще реши дали са тайна декларациите на експертите, извършвали екологичната оценка на АЕЦ “Белене”, с които те декларират независимостта си. На 24.01. се проведе първото заседание по делото, в което екологът Петър Пенчев защитава правото си на достъп до документите, показващи, че експертите, изготвили оценката по ОВОС на ядрената централа, не са лично заинтересувани от реализацията и прилагането на плановете, програмите или инвестиционните предложения. Според Александър Кашъмов от Програма Достъп до Информация, всички дейности по изграждането на централата са незаконни, докато Върховният административен съд не се произнесе дали е законно решението на правителството за изграждане на втора ядрена централа.

В едномесечен срок ще бъде решено най-старото дело за достъп до информация. На 25.01 тричленен състав на Върховния административен съд гледа дело срещу отказ на Върховната касационна прокуратура да предостави копие от доклада си за злоупотребата със специални разузнавателни средства през 2001г. Според прокуратурата той бил служебна тайна, но 2-годишният срок за защитата й е отдавна изтекъл.

Върховният Касационен съд ще осигури пълна прозрачност на разходите, направени за реконструкцията на Съдебната палата в София. Обещанието за информиране е следствие от множеството въпроси, относно ремонта на палатата и големите разходи, направени до този момент.

Публичен регистър с разсекретени архивни документи на МВР е на разположение на гражданите, заяви зам. министърът на вътрешните работи Бойко Коцев. Той уточни, че регистърът се намира в читалнята на дирекция “Информация и архив” на Министерството и е достъпен за всички граждани.

Президентът Първанов няма правомощието да разсекрети доклада на специалните служби по аферата Иракгейт, смятат юристите на президента. Становището беше изказано по време на съдебното заседание, в което се разгледа искането на журналисти от вестник “Монитор” да получат достъп до този документ. Докладът бе изготвен през 2004 г. от Националната разузнавателна служба и Националната служба “Сигурност” и би трябвало да съдържа отговор на въпроса съществуват ли нерегламентирани връзки на хора, близки до БСП, с режима на сваления иракски диктатор Саддам Хюсеин. Съдът ще реши делото до месец.

Парламентът най-вероятно ще отложи за след изборите дебатите по проекта на правителството за промени в Закона за защита на класифицираната информация. Ако предложението бъде прието, ще се даде зелена светлина за унищожаването на досиетата на бившата държавна сигурност. От кабинета не предоставиха законопроекта на журналистите и не уточниха дали е предвиден орган, който ще контролира процедурата. На 07.01.2005 г. със заявление до Министерски съвет, Програма Достъп до Информация поиска пълния текст на проекта за изменение и допълнение на ЗЗКИ.

Лична карта с чип едновременно ще може да се ползва като документ за самоличност, банкова карта, пропуск за различни ведомства, билет за транспорт и какво ли още не. По тази идея работят експерти в направлението-“Български документи за самоличност” към националната полиция.

На 17 декември 2004 година Германският Бундестаг разгледа първия вариант на проекта за Национален закон за свобода на информацията. След дълга и разгорещена дискусия между неправителствени организации и държавни институции, защитниците на закона успяха да вкарат в Парламента черновата със сравнително малко промени.

Парламентът на Македония ще приеме Закон за свободен достъп до обществена информация до края на месец март тази година. Новият закон определя кои са задължените институции и кой има право на достъп до обществена информация.

Награди за Свобода на информацията връчи Гражданска инициатива за свобода на информацията в Армения в края на миналата година. Министерството на Финансите и Икономиката получи Златен ключ за институция с най-добре развита система за предоставяне на достъп до информация. Негативен приз за неизпълнение на задълженията по Закона за свобода на информацията получи Община Ереван за отказ да предостави решенията на кмета на общината на обществеността. Номинациите бяха направени от 10-членно жури от представители на неправителствени организации и медии.

Правителство на Унгария ще отвори досиетата от Комунистическия период. Това действие е част от усилията на правителството да обедини нацията, която все още е разделена емоционално и политически след комунистическо управление. Очаква се парламентът да гласува предложението за отваряне на архивите в началото на следващата година. Съседна Словакия започна публикуването на секретните файлове в интернет миналия месец, давайки на гражданите възможност да разберат кой е правил доноси срещу тях.

Архивът по национална сигурност на САЩ призова ЦРУ да преразгледа политиката си за класификация на документи. Архивът отправи препоръка към ЦРУ по силата на Закона за свобода на информацията да разсекрети документи, свързани с историята на Управлението, засягащи вече известни операции и несъществуващи структури.
20 години затвор очакват журналисти за публикуване на “невярна” информация, ако проектозакон влезе в сила в Зимбабве. Журналистите могат да бъдат осъждани на лишаване от свобода до 20 години, според законопроект, който е част от законодателните промени, които правителството на президента Робърт Мугабе инициира преди изборите през март 2005г.

Първият достъпен по интернет регистър на всички официални документи на ООН от 1993 година насам беше представен този месец. Избирателно са публикувани документи на Общото събрание и Съвета за сигурност от 1985 година. Засега системата съдържа 800 000 файла. 100 000 нови документа ще бъдат публикувани всяка година. Системата гарантира пълната прозрачност при взимането на решения от ООН. Документите са достъпни на адрес: http://documents.un.org/.

Тайна ли е здравословното състояние на политиците? По този въпрос спориха законодателите в Уганда преди приемането на Закона за достъп до информация. Накрая депутатите решиха, информацията за здравето на политиците да бъде публична, защото избирателите трябва да знаят дали ги управляват физически и психически здрави хора.