Информационен бюлетин
Брой 1(13), м. януари, 2005

Наблюдение на практиките: Къде сме ние? Където е възможно да бъдем1
Гергана Жулева, ПДИ

Как да се сравнят практиките по достъп до обществена информация в различните държави? Дали с приемането на законите за свобода на информацията тези практики се подобряват - получават ли навреме гражданите интере-суващата ги информация?

Не е много лесно, но е възможно.

Подбират се типови заявители - журналисти, НПО, обикновени граждани (т.е. неидентифицируеми от институциите по професия или занимание, като “човекът от улицата”), представители на групи в неравностойно положение и бизнес. Подбират се едни и същи институции. Националните екипи се договорят по какви теми ще ги питат и ще подават заявления. Започва се едновременно и се свършва едновременно, като се съобразява времето с процедурите по националния закон за достъпа до информация. Исканата информация е такава, че да не попада в стандартните ограничения за достъп, за да не се усложнява допълнително изследването. След наблюдение на процедурата за обективност, целта на мониторинга се обявява открито на един втори етап и се иска допълнително информация от институциите. След няколко усложняващи наблюдението хипотези и много ентусиазъм на националните екипи и заявители се започва. Завършва се с интервюта със служители по ЗДОИ в институциите.

През 2003 г. бяха подадени 100 заявления до 18 институции от 11 заявители.

През 2004 г. бяха подадени 140 заявления до 18 институции от 7 заявители.

За да не се обиди теоретическата мисъл, искам да споделя, че цялата тази простота беше постигната след сериозни проучвания на стандартите, на националните законодателства, след рефлексии върху опита по наблюдение на практиките по достъпа до информация на националните партньори и оживени дискусии.

В основата на мониторинга са заложени следните принципи:

1. Принцип на откритост
2. Всички институции, изпълняващи публични функции трябва да бъдат задължени да отговарят на заявления за достъп
3. Всеки има право на информация, без да обяснява причините за искането си
4. Не трябва да има дискриминация по отношение на заявителите
5. Информацията трябва да се предоставя по възможност бързо
6. Заявленията могат да се правят устно и писмено
7. Достъпът трябва да бъде до информация, а не до документи
8. Информацията трябва да се предоставя в исканата от заявителя форма, когато това е възможно
9. Ако не разполага с исканата информация, институцията, до която е подадено заявление, е длъжна да го препрати, при условие, че й е известно къде се съхранява търсената информация.
10. Цената на информацията не трябва да надхвърля разходите за носителите и да препятства достъпа
11. Отказите да се предостави информация трябва да бъдат обосновани и основаващи се на закон
12. При прилагане на изключенията от правото на достъп, трябва да бъде осигурен частичен достъп
13. Трябва да съществува задължение да се подпомогне заявителя
14. Трябва да съществува звено или служител, който да отговаря за заявленията
15. Всяка публична институция трябва да публикува определена информация, дори за нея да не са постъпили заявления

Какви са резултатите през 2004 г. в сравнение с 2003 г.?

1. Невъзможност за подаване на заявленията - това понятие описва случаи, при които е невъзможно да се подаде заявлението, поради това, че заявителя не е допуснат до институцията или не е възможно да намери служителя, към когото да се обърне. Както и миналата година тези резултати описват невъзможността да се направи устно запитване предвидено в закона. През 2004 година само два случая попадат във втората хипотеза - при посещението на заявителя не е било възможно да се идентифицира служител, който да отговори на въпроса на заявителя.

2. Устен отказ - случаи, при които устно се отказва да бъде предоставена информация. За България тези откази обикновено са придружени с препоръка да се подаде писмено заявление. В хода на интервютата тези откази се обясняват от отговорните служители с невъзможността на един служител, който работи с гражданите, да предостави тази информация, тъй като тя се държи от други отдели и в такива случаи трябва да се питат хората от тези отдели, а те имат свои приемни дни. За служителя, работещ с гражданите, най-лесният изход в такива случаи - когато информацията не е налична - е да посъветва заявителя да подаде писмено заявление.

3. Писмен отказ - това са решенията, които в писмен вид се отказва информация искана от заявителите. Тези писмени откази през 2004 година са 25 от 122 писмени заявления.


4. Мълчалив отказ - това са тези случаи, в които институцииите не са отговорили по никакъв начин на подаденото заявление, след като са били изчакани всички законови срокове за отговор на заявлението. Като мълчаливи откази тази година се разглеждат и случаите, в които институцията е поискала уточняване на търсената информация и след уточнението не е получен никакъв отговор. Резултатите показват значително подобрение в това отношение в сравнение с миналата година - от 21% на 12%. В абсолютни числа обаче, мълчаливите откази са с близки стойност 19 на 17. Дори на второто ниво на мониторинга, когато се искаше информация, задължителна за изготвяне и публикуване, не беше отговорено по никакъв начин от една от общините.

5. Предоставен достъп - Към тази категория се отнасят всички случаи, в които е предоставена търсената информация, независимо от това, че при някои случаи получената информация не беше пълна или представляваше специално изготвяна справка, вместо предоставяне на съществуващи документи (9 случая).

Негативна интерпретация на резултатите:

Както през 2003, така и през 2004 година, за заявителите е трудно да получат информация чрез устно запитване. Разликата е в полза на 2004 година, когато рязко е намалял броят на така наречените “невъзможни за подаване заявления” (2 бр.) в сравнение с 22 броя през 2003, но не в полза на получаване на информация, а - на изричен отказ (на 12 заявления). Като краен резултат заявителите не са получили информацията, която са търсили чрез устно запитване.

Увеличили са се процентно отказите - от 19 на 26.

Достъпът до информация не е станал по-лесен за заявителите, служителите са се научили да отказват информация, спазвайки буквата на закона. Няма особено подобрение в активното предоставяне на информация за това, как да упражняваме правото си на достъп до информация.

Позитивна интерпретация на резултатите:

През 2004 година в два случая заявителите не са могли да подадат своите заявления. За сравнение през 2003 годинатези случаи са 22.

Намалели са мълчаливите откази - от 21% през 2003 г. на 12% през 2004 г.

Увеличил се е процентът научилите пълен достъп до исканата информация.

Във всички посетени институции има определен служител, който отговаря по Закона за достъп до информация. В институции, задължени по закона е създаден вътрешен ред за работа със заявленията, включително регистър на заявленията.

В Министерството на отбраната е достъпен - включително и на интернет страницата- наръчник за граждани (“Как да получим достъп до информация”, изд. ПДИ).
Законът вече се познава и се мисли по детайлите.

Повече подробности, за да сравните вашия собствен опит при търсене на информация със стандартите в тази област може да намерите в годишния доклад на ПДИ.

1. За втора година в България се проведе проучване “Наблюдение на свободата на информация”, чиято методология бе подготвена от екип на Правна Инициатива на Отворено общество (www.justiveinitiative.org) в дискусии с национални екипи от 5 страни за 2003 и 16 за 2004 г.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 02.02.2005 • © 1999 Copyright by Interia & AIP