Публикации | Информационен бюлетин, Брой 1(13), м. януари 2005

Информационен бюлетин
Брой 1(13), м. януари, 2005

Информираха обществото за строежа на АЕЦ “Белене”
Антон Андонов, ПДИ

България има нужда от нови ядрени мощности - това е констатацията на родни енергийни експерти. България няма нужда от нови радиоактивни отпадъци, това пък е констатацията на родни еколози. Двете позиции бяха представени в началото на месец януари по време на общественото обсъждане за изграждане на нова ядрена мощност в България. Всъщност противопоставящи се мнения имаше и относно предмета на обсъждане. За Министерството на енергетика и енергийните ресурси (МЕЕР) обсъждането беше за необходимостта от изграждане на нова ядрена мощност. Според председателя на Комисията по енергетика към 39 Народно събрание, Веселин Близнаков, на форума се обсъждаше “Предложение за изграждане на ядрена централа на площадка Белене”. Така и не стана ясно кой - министър или депутат - се е объркал? Леко - както се оказа в хода на събитието. Защото в хода на представянията, продължили повече от 6 часа, стана ясно, че се обсъжда нова ядрена мощност, която ще трябва да се строи в Белене. Сякаш, за да потвърди правилото, че нищо от случилото се не е случайно, раздвоение имаше и в оповестения брой на лица, запознали се с анализите на специалистите в специално създадената информационна стая в Министерството. Информационният център на МЕЕР съобщи, че в продължение на месец 77 физически лица и представители на неправителствени екологични, научни, стопански и др. организации са се запознали с материалите, а водещият събитието оповести цифрата 40.

Проектът АЕЦ “Белене”

Цена: между 2,253 и 4 млд. Евро
Атомни реактори: 2 броя
Пуск на първи ректор: 2009-2010 г.
Изплащане на инвестицията: 15-20 години
Собственост: 51% държавна
Цена на 1kWh: 2,4-4 евроцента

До сблъсък на аргументи “за” или “против” нова АЕЦ така и не се стигна. Предварително подготвената среща, наречена обществено обсъждане, целеше само едно - да бъде информирано обществото, че АЕЦ “Белене”, така и така, ще се строи. А стенограмата от срещата в НДК просто трябва да влезе в папката с материалите, които енергийният министър ще внесе в Министерския съвет, за да се вземе решение по същество. Дали такова вече не е взето, след като на 20.12.2002 г. бе отменено правителственото решение от 1991 г., популярно като решение за спиране на изграждането на АЕЦ “Белене”? Отново спорна теза в проекта “Белене”, намерила решение от ВАС.
Хардеколози и хардядреници не обсъждаха гледни точки относно ядреното бъдеще на България. Не само защото вторите по брой бяха в пъти повече от първите в залата. Оказа се, че въпроси се задават само писмено, право на реплика няма, регламентът не предвиди и дуплика. Кой каквото имаше да пита, трябваше да чака до 17.00 часа. Ако иска да чуе отговор. Като по ноти, така нареченото обществено обсъждане, се превърна в обществено информиране. И приключи точно в 18.00. За да могат организаторите да си починат. Заслужено!

Съдът ще решава законен ли е строежът на АЕЦ “Белене”

Законно ли е започналото изграждане на АЕЦ “Белене” - това е въпрос, който тричленен състав на ВАС ще е задължен да реши. Състав от петима върховни съдии разпореди този въпрос да бъде решен по същество.

Решението е по дело, заведено от НД “Екогласност”, в което организацията поставя под въпрос законността на тихомълком взетото решение за изграждане на АЕЦ “Белене”.

Делото беше заведено от Петър Пенчев и НД “Екогласност”, след като в отговор на МС по ЗДОИ се оказа, че правителството тихомълком е взело решение за изграждане на АЕЦ на площадка Белене.

През ноември миналата година мненията на тричленен състав на ВАС се разделиха по въпроса дали делото подлежи на разглеждане от съда или не. Според двама от съдиите правителственото решение имало само подготвителен характер и е необжалваемо, а според председателя Еленков, то е окончателно и гражданите имат право да го обжалват. Петчленният състав уточни, че законът не предвижда акт на МС за изграждане на АЕЦ, който да има предварителен характер. Според него по делото има данни, че процедурата е стартирала още през 2002г. по решение на правителството.

Петър Пенчев, заместник-председател на НД “Екогласност”:

“Животът на една ядрена централа е 30 г., а над 10 000 г. поколенията ще трябва да се грижат за радиоактивните отпадъци от нейната работа. Не е решен и въпросът със съхраняването на отработеното ядрено гориво- в с. Смоляновци, Монтанско или в с. Нови Хан ще бъде складирано то. В този смисъл смятам, че не може да се говори за устойчиво развитие. Консултантите по проекта не са дали отговор на въпроса дали няма да ни бъде по-изгодно да внасяме електроенергия, вместо да строим нова ядрена мощност.”

Георги Фотев, председател на НС “Екоенергия”:

“Национален съюз “Екоенергия” 100% подкрепя бъдещото изграждане на АЕЦ “Белене”. Аз съм много радостен от това обществено обсъждане. Защото на това обществено обсъждане аз видях, че вървим напред. Аз не разбирам защо “Екогласност” вдигна народа срещу “Белене”. Ако станела авария, ако се случело това или онова. Ами сега как Господ удари Индонезия, а? Призовавам младите хора да имат доверие в институциите. Да не гледаме кой кога сключил договор или поръчал нещо. Трябва да вярваме в нашите институции.”

Красен Станчев, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика:

“Има предпоставено решение да се строи АЕЦ “Белене”. Веднага след като се взе политическото решение, че България ще затвори блокове в АЕЦ “Козлодуй” се възроди идеята за строеж в Белене. Икономическата обосновка за проекта “Втора атомна” не е налице. Няма аргументи и за ценовите сценарии. Не е все едно и също дали цената на един киловат час електроенергия ще бъде 3,5 или 5,5 евроцента. Анализите на експертите от април 2004 до днес се промениха осезаемо относно очакваното време, в което страната ще изпита недостиг на ток. Сега държавата ще поеме гаранции за изграждането на АЕЦ, а преди 10 месеца централата щеше да се строи без държавни гаранции. С проекта за АЕЦ “Белене” много се бърза.”

Милко Ковачев, министър на енергетиката и енергийните ресурси:

“Какъв е контекстът на енергийното развите на България? Ключовите ни задачи днес са сигурност на енергийните доставки, развитие на конкурентен енергиен пазар при опазване на околната среда, необходимост от разнообразяване на източниците и редуциране на високата зависимост от вносни ресурси. Потреблението на електроенергия у нас ще расте. Ще трябва да се затворят част от електроцентралите, защото са остарели, замърсяват околната среда или са скъпи. През 2010-12 г. страната ни ще има нужда от нова базова производствена мощност. Тя трябва да бъде ядрена, защото българските потребители и бизнес имат нужда от такава, защото ядрената опция е най-евтина и сигурна относно доставките и отговаря на съвремените стандарти за безопасност и опазване на околната среда.”