Информационен бюлетин
Брой 12, м. декември, 2004

От съдебната зала: 2004 г. - крачка в територията на тайните
Александър Кашъмов, ПДИ

През 2004г. във Върховния административен съд (ВАС) бяха разгледани значително количество дела по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), подкрепени или наблюдавани от екипа на Програма Достъп до Информация. От общо 24 съдебни дела, разгледани от ВАС в този период, 14 са решени окончателно в полза на жалбоподателите, оспорили откази да им се предостави достъп до информация. Окончателно са отхвърлени само четири жалби. В пет случая решенията не са влезли в сила, като четири от тях са в полза на искащите информация. В един случай делото е препратено на Софийския градски съд.

Това е количествената страна на въпроса. Вижда се, че правото на информация наистина надделява над тайните, както изисква Конституцията. Още по-важното обаче е разбулването на загадъчната мистериозност, затаена в нещурмувани до днес крепости като “държавната”¹ и “търговската” тайна. В свое решение тричленен състав на ВАС обяви, че не може да се отказва достъп до договор за обществена поръчка с възложител общината под предлог, че се защитават интересите на трето лице.² Делото бе образувано по повод отказ на кмета на Видин да предостави копие от договор с фирма за третиране на бездомните кучета, платен от бюджета на общината. В същото решение съдът постанови, че дори когато е налице търговска тайна (какъвто не е случаят), пак информацията трябва да се даде, след заличаване на съответната клауза. Тоест на практика достъпът до част от информацията трябва да се осъществи чрез зачерняне на защитената клауза, параграф, изречение, ред, дума. Друг състав на съда продължи изясняването на така щекотливата тема за договорите с държавата и общините по повод сключената от министър Калчев сделка за 30 000 пакети софтуер на Майкрософт. Според върховните магистрати контрактът с гиганта производител на компютърни технологии е несъмнено от обществен интерес и от него гражданинът би си съставил мнение за дейността на министъра на държавната администрация. Ето защо не може да се говори в случая за тайна на “оперативната подготовка на актовете на държавния орган” (чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ), когато въпросният документ е със самостоятелно значение.³

Върховният административен съд даде стриктни указания за прилагането на държавната тайна като основание за отказ. Простото твърдение, че договорът с “Краун Ейджънтс” бил класифициран или Правилникът за опазване на държавната тайна на НРБ бил секретен не е законосъобразен отговор по ЗДОИ. В решението за отказ (ако такова се издаде) задължително трябва да се прецизира категорията от списъка на тайните по Закона за защита на класифицираната информация, според съда. Освен членове на закона, съответният министър или друг задължен по ЗДОИ трябва да даде и мотиви, т.е. какъв вид сведения се съдържат в класифицирания документ.

Досега съдът без изключения разглежда при поискване съответния секретен (класифициран) документ, за да се убеди, че е маркиран с гриф за сигурност, поставен от оторизиран служител.

Куриозите с държавната тайна показват нейната употреба далеч не само за защита на сигурността на нацията. Обявените за класифицирани технически възможности на радарите TR-4 за засичане на скорост на МПС се оказаха публикувани.⁴ Ако беше даден от Министерския съвет навреме, Правилникът за опазване на държавната тайна в НРБ можеше да послужи например за един по-добър анализ на правната уредба на тази тайна у нас.⁵ Трябва обаче да отбележим важния факт, че едва след завеждането на това дело правителството се зае да преразгледа засекретяваните по-рано документи и разсекрети 1484 от тях през месец юни 2004 г. Ето как “националната сигурност” или още по-точно - общественото благо, бе гарантирано чрез обществения достъп вместо с тайната.

Други интересни дела: Софийският градски съд обяви за нищожен отказа на външното министерство да разкрие кореспонденцията от 1970 г. между България и Испания относно статута на г-н Симеон Сакскобургготски. Според министерството тук се засягала обществената идентичност на бившия монарх и настоящ министър-председател. След съдебното решение обменените между държавите ноти бяха разкрити. Петчленен състав на ВАС даде указания на Висшия съдебен съвет (ВСС) да осигури дължимия по закон достъп до публичните му заседания.⁶ Председателят на Сметната палата бе осъден да изпълни закона за публичност на имуществата на висшите държавни длъжности, като осигури достъп на ямболския вестник “Тунджа” до декларацията на апелативния прокурор Йордан Иванов. Държавните институции трябва да осигурят право на желаещите да се запознаят с документите относно убития в Лондон български писател Георги Марков и дисидента Илия Минев, като оставят избора на формата на достъп на заявителите.⁷

Покрай гражданите и НПО, които съдят държавата за отказана информация, се увеличава и броят на журналисти и медии - жалбоподатели. Докато през 2001г. Алексей Лазаров от в. “Капитал” бе самотен воин за прозрачност на заседанията на Министерския съвет, през 2004г. картината е много по-различна. Васил Чобанов и още трима журналисти от различни медии повдигнаха въпроса за публичността на заседанията на ВСС. Вестник ”Монитор” поиска от президента Георги Първанов съвместния доклад на Националната служба за сигурност (НСС) и Националната разузнавателна служба (НРС) за участието на БСП в т.нар. Иракгейт. Таня Петрова от в. ”Сега” се поинтересува от разрешенията на просветния министър Игор Дамянов за надпланов прием на ученици, електронното издание “Всеки ден” - от нотите между България и Испания от 1970г., Христо Христов от в. “Дневник” - от документите на бившата Държавна сигурност за Георги Марков, Павлина Трифонова от в. “24 часа” - от командировъчните на министрите. От ямболския вестник “Тунджа” също не се колебаят дали да влязат в съдебна битка. Делата на представителите на медиите привличат вниманието на обществото, като дават кураж на гражданите да търсят правата си - от една страна, и карат чиновниците да се замислят сериозно за изпълнението на законовите си задължения - от друга.

В заключение - броят на делата расте, решенията на съда се задълбочават в проблематиката, обществото се интригува от достъпа до информация и прозрачността на властта, а на последната й се налага да се съобразява с всичко това. Обикновеният човек стъпва с твърди крачки по стъпалата на кабинетната етажност, където се решава съдбата му, за да влезе, където трябва, дори и в “стаята на тайните”. А за какво друго изобщо е демокрацията?!

1. Издаването на “държавна тайна” се инкриминира още от НК от 1951г.
2. Решението е достъпно на http://www.aip-bg.org/pdf/reshenie_4717.pdf
3. Решението за отмяна на отказа не е влязло в сила. Достъпно на http://www.aip-bg.org/pdf/reshenie_071204.pdf
4. Решение на ВАС 3-чл. състав по а.д. № 2238/2003г. по дело, образувано по жалба на Ю. Чолаков с/у отказ на министъра на вътрешните работи.
5. Анализът бе представен на международния симпозиум “Национална сигурност и открито управление” през май 2003г. във Вашингтон, САЩ. Оставяме управляващите сами да разсъдят знак за какво е впечатлението, което оставят подобни казуси.
6. Вж. предходния бюлетин.
7. Решението по първия случай е достъпно на http://www.aip-bg.org/pdf/resh_hristo.pdf . По второто дело вж. Решение на ВАС 3- чл. състав по а.д. № 3378/04г.