Информационен бюлетин
Брой 11, м. ноември, 2004

Висшият съдебен съвет отвори врати след намеса на съда
Васил Чобанов

В своята история Висшият съдебен съвет не беше допускал представители на медиите да следят пренията по време на редовно заседание. Още от създаването си кадровият административен орган на съдебната власт беше свикнал да работи извън обществен контрол. Сега 12 години след създаването си и близо девет месеца след поредната промяна в Закона за съдебната власт, кадровиците на Темида заседаваха открито пред медиите. Тази възможност стана закон след като през март 2004 г. Народното събрание измени Закона за съдебната власт и направи заседанията на съвета публични. Още на първото събиране на ВСС след влизането на поправката в сила някои членове на ВСС се представиха с повече от едно лице. Единият образ бе на магистрати, които уважават и спазват закона, а другото - на висши съдебни администратори. Повече членове на съвета на думи бяха съгласни “да се отворят” заседанията, но събрани на собствената си (до сега) неприкосновена територия мълчаливо отказаха да приложат закона. Отказът беше атакуван по реда на Закона за административното производство пред Върховния административен съд. Петчленен състав на съда обяви, че Висшият съдебен съвет е действал незаконосъобразно и в мотивите си задължи съвета да спази закона. Макар да звучи уникално и малко излагащо, това решение вероятно ще “отвори” път за подобна практика на прозрачност и в други сектори на властта и ще ги направи публични. Както са заседанията на общинските съвети, на Народното събрание и други.

След решението на ВАС съдебните репортери зачакаха пред входа на съдебния съвет някой да ги покани в залата. Първият, изпълнил решението на ВАС, се оказа главният прокурор Никола Филчев. Още се помни фактът, че той и като върховен съдия, първи в България беше приложил пряко Европейската конвенция за защита правата на човека. Сега попита репортерите, защо още са на тротоара и като напомни, че законите трябва да се спазват от всички, ги покани в заседанието на съдебния съвет. По време на първото открито за медиите заседание се видя, че членовете на съвета от прокурорската квота и председателя на Върховния касационен съд продължават спорове по ремонта в Съдебната палата. Четири годишна давност има по тази драма от времето, когато с правителствено решение на кабинета Костов бяха отпуснати 10 млн. лв. за ремонт на символа на правораздаването

Въпросният спор пред върховните съдии се разви по жалба на Васил Чобанов от радио “Нова Европа”, Богданка Лазарова от Дарик радио, Елена Енчева сега от вестник “Монитор” и Петя Владимирова от вестник “Дневник” срещу Висшия съдебен съвет. Не бе изпълнено искане за пълен достъп до следващите десет заседания на съвета. Заради ограничен капацитет на заседателната зала журналистите предложихме публичния достъп да бъде изпълнен с предаване в интернет на звук и картина от заседанието. Можем да потвърдим, че въпреки положителния изход от това дело общественият интерес бе накърнен.

Защото членовете на съдебния съвет оставиха закрити своите заседания докато извършваха избора на административните ръководители на съдебни звена и ги гарантираха с пет годишен мандат. Колко и какви кандидатури са имали за всеки избор, с какви мотиви и дали са ги обсъждали, сега единствен източник на информация остават стенограмите от заседанията през тези месеци докато делото чакаше ред пред ВАС. Впрочем Съюзът на съдиите поиска междувременно съдебния съвет да публикува в интерент същите тези стенограми.

Пред съда жалбоподателите бяха представлявани от адвокат на Програма Достъп до Информация Александър Кашъмов. Съдат прие, че решенията на съдебния съвет съдържат властнически волеизявления, притежават качествата на административни актове. На следващо място в мотивите си съдът припомни широката компетентност на ВСС заради което според Закона за съдебната власт заседанията на съвета са публични. Предвиденото изключение само доказва правилото - от този режим са извадени единствено случаите, когато кадровиците трябва да се произнасят по искане за сваляне на имунитет или при определяне на наказание на магистрати.

Решението на Върховния административен съд черпи аргументи от тълкувателно решение на Конституционният съд от 1996 година, в което е обосновано задължението на държавните органи да предоставят информация на средствата за масова информация, защото по този начин се реализира правото на индивида и на обществото да бъдат информирани.

Висшият съдебен съвет е единствено компетентният орган да осигури реализацията на публичността на провежданите от него заседания и решенията, които той взема съдържат властнически елемент, поради което са адми-нистративни актове по смисъла на Закона за администра-тивното производство.

В конкретния случай ВСС е бил сезиран с искане да се произнесе с такова решение. Непроизнася-нето му в законовия срок съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл.14, ал.1 ЗАП и подлежи на съдебен контрол. Спорен по делото бе въпросът за наличието на правен интерес за жалбоподателя. Възраженията на ответната страна в тази връзка са в две насоки: първата е липсата на засягане на негови лични права и законни интереси и втората, че администра-тивният орган е взел решение да допуска журналисти само до окончателното приемане на дневния ред за заседанията. Затова ВАС приема за безспорен факт, че жалбоподателят е журналист и представлява обществена медия. Той попада сред кръга на правните субекти, за които Конституцията на Република България в своя чл.41, ал.1 е определила, като основно право да търсят, получават и разпространяват информация. Пак според Конституционния съд медиите имат и изпълняват една необходима обществена функция, да предоставят информация на обществото, като цяло. При осъществя-ването на техните специфични функции се реализира, както правото на личността, така и на социалната общност да бъдат информирани по въпроси, които представляват интерес. Искането за осигуряване на достъп, журналистите са подали в качеството им на представители на средства за масова информация за осигу-ряване достъп до информация, формулиран от Конститу-ционния съд, като “пасивна прозрачност”. Мълчаливият отказ, според мотивите на ВАС пряко и непосредствено рефлектира върху конститу-ционно гарантираното право, което е законодателно въведено в нормата на чл.27, ал.3 ЗСВ. От това произтича и правният интерес на жалбоподателя да го обжалва.

Правото да се получава инфор-мация по чл.41, ал.1 от Конституцията обхваща задължението на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация. Както е приел Конститу-ционният съд съдържанието на това задължение подлежи на определяне по законодателен път. Точно това е определила промяната в Закона за съдебната власт, с която е прогласена публичност на заседанията.

Така петимата върховни съдии приемат, че мълчаливият отказ противоречи на материалния закон, поради което е незаконосъобразен.(!) Заради това съдът постанови преписката се върне на Висшия съдебен съвет със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

В мотивите на този състав на върховния съд има още един много важен за практиката по ЗДОИ пасаж, затова ще си позволим да го цитираме дословно: ”Нормата на чл.27, ал.3 ЗСВ постановява императивно, че заседанията на Висшия съдебен съвет са публични и има характер на специален закон. Публичността на заседанията, регламентирана в ЗСВ има различно правно съдържание от осигуряването на достъп до обществената информация по ред и начин, предвидени в ЗДОИ”

Така макар и извън приложното поле на Закона за достъп до обществена информация, казусът наистина трябва да се приеме за прецедент когато висши магистрати, подчинени поначало само на закона, се налага да бъдат принудени със съдебен акт да дадат живот на един механизъм за осигуряване на публичност за решениета на ВСС. При ниската степен на обществено одобрение за работата на съдебната власт, прозрач-ността на взиманите решения може да се окаже стъпка в правилната посока за да може общественото мнение да има точна представа за мотивите при взимането на толкова важните за цялата съдебна система решения на съвета.