Информационен бюлетин
Брой 11, м. ноември, 2004

Съдът тълкува ограничително изключенията от принципа за общодостъпност на информацията
Александър Кашъмов, ПДИ

През месец ноември Върховният административен съд постанови 7 решения по дела, подкрепяни или наблюдавани от ПДИ. Може би най-голяма сред тях е известността на делото срещу отказ на Висшия съдебен съвет (ВСС) да допусне журналистите Васил Чобанов, Богдана Лазарова, Петя Владимирова и Елена Енчева на свои заседания, въпреки изискването за тяхната публичност, установено в чл.27, ал.3 от Закона за съдебната власт.¹ Следва “битката” на нашия колега Кирил Терзийски (започната от Николай Мареков) с министъра на финансите Милен Велчев по повод публичността на сключения с фирмата “Краун Ейджънтс” договор, озаглавен “Мерки в помощ на реформата в българската митническа администрация.” От останалите решения едното е по спора на журналистката Таня Петрова с Министъра на образованието и науката относно това ограничен ли е общественият достъп до неговите разрешения за “надпланово” записване на ученици в елитните гимназии,² две са по повод откази на Председателя на Държавната агенция Държавен резерв и военновременни запаси (ДР и ВВЗ), едно - по отказ на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра и едно - по отказ на учебно заведение в София. В четири от посочените решения ВАС отменя отказа да се предостави информация като незаконосъобразен, в едно го обявява за нищожен, а в два случая отхвърля жалбите. Извън тази количествена равносметка интересна е качествената такава.

1. Петчленен състав на ВАС, основавайки своето решение на чл.41 от Конституцията, намери, че висшият орган, администриращ съдебната власт, е в нарушение на правото на всеки да търси информация. Тълкувайки понятието “публичност” съдът прие, че следва да се изхожда от общоприетото му съдържание - “достъпно за обществото”.³ По-нататък ВАС припомня, позовавайки се на Решение № 7 от 1996г. на Конституционния съд, че когато се поставят на разглеждане правото на информация - от една страна и неговите ограничения - от друга, “не става дума за избор между два противопоставящи се принципа, а за приложението на изключение от един принцип (правото да се търси и получава информация), което изключение подлежи на ограничително тълкуване и то само за да се осигури защита на конкуриращ интерес”. В заключение мълчаливият отказ за допускане на журналисти до заседанията на ВСС е отменен.

2. В делото, което условно може да се обозначи като случая Краун Ейджънтс, съдебният състав стига до извода, че действи-телното наличие на "държавна тайна" предполага едновременно три предпоставки:
а/ принадлежност на инфор-мацията към категория от списъка към закона,⁴
б/ наличие на вреда или опасност от причиняване на вреда,
в/ свързаност с определени защитени интереси.⁵

По-нататък съдът разсъждава така: ”предназначението на специалната закрила на информацията, класифицирана като държавна тайна, е да обслужи и гарантира целите и приоритетите на националната сигурност, а не самоцелно да ограничи достъпа до конкретни сведения и данни”. Оттук нататък становищата на съдиите се разделят. Според двама от членовете на състава щом са представени несъмнени доказателства за маркиране с гриф за сигурност,⁶ то е доказано наличието на държавна тайна. Поддържащият особено мнение председател на съдебния състав Александър Еленков излага становище, че за да се разгледа законосъобразността на маркирането на договора с гриф за сигурност, което е императивно изискване на чл.41, ал.4 от ЗДОИ, е необходимо да се изясни съдържанието на цитираните от Министъра на финансите категории информация - държавна тайна. “Защото е очевидно, според мен, пише съдия Еленков - че договорът от 29.11.2001г. ... а/ не е сведение за организационно-техническата /и/ програмна защита на автоматизираните системи за управление и информация .... б/ не е изследователска работа от особено съществено значение за интересите на националната икономика ... в/ не е информация относно технически, технологични и организационни решения ...⁷ А щом договорът от 29.11.2001г. не е всичко това, липсва законово основание за неговото обявяване за класифицирана информация”. Решението подлежи на обжалване пред Петчленен състав на ВАС.

3. Сходни са част от разсъжденията на съда относно държавната тайна по дело, заведено от г-н Кирил Караиванов срещу отказ на Председателя на ДР и ВВЗ. Обсъждайки твърдението на държавната институция, че приемателен акт⁸ попада в категория държавна тайна, ВАС констатира, че в обжалваното решение е посочена само принадлежност на поисканата информация към чл.25, раздел II, т.10 от ЗЗКИ, “но не е мотивирано по какви критерии и на какво основание е прието, че исканата обществена информация съставлява държавна тайна. В резултат на това разсъждение съдът отменя отказа. Отделно, съдът отменя решението на Председателя на ДР и ВВЗ и в друга негова част, в която се твърди, че искана информация (договор) е унищожена. Според съда върху държавния орган е тежестта да докаже това обстоятелство със съответните документи.

4. Сериозни нарушения открива съдът и в решение на учебно заведение да откаже на г-жа Светлана Ганевска проектите за инструментариум за провеждане на подбора за кандидати за ученици в първи клас, справка за броя на децата, които са приети и са учили преди това в детската градина към учебния комплекс в Горна Баня и др. Отказа, мотивиран с необходимост от защитата на трето лице, съдът намира незаконен по ред причини. В него не се съдържа фактическа обосновка, а само посочване на нормата на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ. Следвало е решението да бъде мотивирано изцяло в законовия 14-дневен срок, а не да се привеждат аргументи тепърва пред съда. Необходимо е било да се извърши преценка, че достъпът до информация действително би засегнал интересите на трети лица. В случая такова засягане не е било налице, но дори ако е могло, е следвало да се изпълни и документира законовата процедура - да се потърси съгласието на третото лице и при липсата му да се даде достъп до част от исканата информация.

В заключение може да се заяви, че само в рамките на последния месец Върховният административен съд вдигна сериозно летвата пред публичните институции с оглед задължението им да предоставят информация. Отказът може да е законен само когато те са се мотивирали писмено, с посочване не само на правното основание, но и на релевантните факти. Да се представят тези факти едва пред съда е вече късно. При позоваването на държавна тайна органите са длъжни да изследват не само принадлежността на информацията към списъка по Закона за защита на класифицираната информация, но и вредата от разкриването й и връзката й с националната сигурност. Преценка следва да извършват и при засягане на трето лице - дали се накърняват действително негови права или то неоправдано не дава съгласие за разкриване на информация. Дори когато е оправдано да се защитят негови данни, трябва да бъде даден достъп до останалата част от търсената информация.

1. Вж. по-подробно изложение в материала на В. Чобанов на стр.3
2. Които са със спорна законност, според комисията по петиции, жалби и молби към Народното събрание.
3. Следва да се припомни, че не за първи път пред съда е представен случай, в който определена институция се опитва да стесни кръга на понятието “публичност”, но ВАС остава постоянен в практиката си в това отношение. Вж. Решение № 3508/04г. по а.д. № 10889/04г. на ВАС V отделение.
4. Към чл.25 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).
5. Конкретно - интереса на националната сигурност: свързана с отбраната, външната политика, конституционно установения ред.
6. Любопитен факт по делото е, че вторият отказ на министъра на финансите е от м. март 2004г., а договорът е преразгледан откъм неговата публичност и маркиран с гриф “поверително” и по приетия през 2002г. ЗЗКИ едва на 20 септември т.г. (преди това е бил маркиран като секретен по старата уредба отпреди ЗЗКИ).
7. Цитираните категории са реферирани от министър Велчев в отказа му.
8. С който е удостоверено получаването на определено количество слънчогледово масло.