Информационен бюлетин
Брой 10, м. октомври, 2004

Случай на месеца

В началото на месец октомври журналист от радио - Стралджа съобщи за замърсяване на един от основните водоеми в града. Според слуховете, виновник за това е предприятие производител на алкохол. За замърсяването са изпращани няколко сигнала до РИОСВ- Стара Загора. От там нататък обаче връзката се губи, тъй като от РИОСВ не дават информация за извършваните замервания, както и за евентуалния виновник за замърсяването.

Настоящият случай поставя два важни въпроса за коментар: кой е органът, контролиращ състоянието на водите и водните обекти, респективно дължащият информация орган при запитване и какви са задълженията за информиране в случаите на аварийно замърсяване на водите.

Съгласно чл.118 от Закона за водите (ЗВ), водите и водните обекти се опазват от замърсяване и увреждане чрез:
o забрана за изпускане на опасни вещества в количества, които застрашават живота и здравето на хората и биологичното разнообразие във водните обекти, както и ограничаване изпускането на вредни вещества;
o изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води;
o регламентиране на забрани за депониране на отпадъци и опасни вещества в места, откъдето може да произтече замърсяване на водите и др.

Органи за контрол на водите според ЗВ са министерство на околната среда и водите, съответно регионалните инспекции и басейновите дирекции на местно ниво. Дирекциите осъществяват функциите си в определени в закона райони за басейново управление - Дунавски район с център Плевен, Черноморски район с център Варна, Източнобеломорски район с център Пловдив и Западнобеломорски район с център Благоевград.

В конкретния случай контролни функции по отношение на настъпило замърсяване, от една страна, имат Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ). Съгласно чл.2 от Правилника за устройството и дейността на РИОСВ те са регионален орган с предмет на дейност опазване и защита на въздуха, водите, почвите от замърсяване и увреждане, както и с функции по събиране и предоставяне на информация за състоянието на околната среда.

Контролните функции на регионалните инспекции конкретно по отношение на водите се изразяват в текущи проверки, наблюдения и измервания на качеството и количеството на водите на територията на една или няколко общини, включително и за замърсяването на водни обекти при аварийни ситуации и залпови изпускания.

От друга страна, басейновите дирекции също извършват контрол върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения съгласно чл. 188 и следващите от ЗВ. Те контролират имисионното състояние на водите във водните обекти; замърсяването на водоприемниците и подземните води при аварийни ситуации и залпови изпускания; осъществяват дейността на националната система за мониторинг на водите на басейново ниво.

Действащата правна уредба в областта на околната среда не прави ясно разграничение на правомощията на РИОСВ и басейновите дирекции, но видно от изброените по-горе функции и двете структури на МОСВ осъществяват дейност по контрол на замърсяванията и би следвало да разполагат с информация за всяко настъпило замърсяване. Както РИОСВ, така и басейновите дирекции са задължени да предоставят информация субекти по реда на Закона за опазване на околната среда - следователно искането за достъп може да бъде отправено до всеки от двата органа.

2. Задължение за информиране при аварийно замърсяване

В определени от ЗВ случаи (при аварийни замърсявания, каквото е налице тук) на контролиращите органи е възложено задължение да информират гражданите и обществеността по собствена инициатива. Това означава, че правилният подход на действие е търсената информация да се разпространи, без да се чака нечие запитване, а не както реално се е случило - дори при неколкократни запитвания е последвало мълчание.

Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗВ при аварийни случаи, създаващи предпоставки за замърсяване на водите, собственикът или лицето, експлоатиращо обекта - източник на замърсяване, е длъжно да вземе необходимите мерки за ограничаване или ликвидиране на последиците от замърсяването съгласно предварително изготвен авариен план и незабавно да уведоми басейновите дирекции и органите на Гражданска защита. Законът въвежда задължение за директора на съответната басейнова дирекция и органите на местно самоуправление, получили информация за настъпило аварийно замърсяване, своевременно да уведомят водоползвателите за характера на замърсяването както и за мерките, които биха могли да вземат за намаляване на вредите от замърсяването.

Коментирал: Дарина Палова