Информационен бюлетин
Брой 10, м. октомври, 2004

Холандия: институциите и хората си говорят
Веселина Седларска, координатор на ПДИ, Сливен

Какви мислите са най-сложните случаи в Държавния архив на Холандия, когато трябва да се прецени дали една информация да бъде предоставена или отказана? Според нашите български представи - няма съмнение - случаи, свързани с националната сигурност. Или с единството на Короната, което в холандския Закон за свобода на информацията е основание номер едно за отказ на информация? Не, нито едното, нито другото, разказват ни в Държавния архив. Най-сложните случаи са свързани с достъп до досиетата на сътрудници на нацистите и то достъп, поискан от синовете и дъщерите на тези сътрудници. Когато са били деца, тези синове и дъщери са понесли травми заради дейността на родителите си. Сега, вече големи мъже и жени, искат да прочетат досиетата, които са били повод за травмите. Ако родителят вече не е жив, е лесно. Но, ако все още е жив, се иска съгласието му. И ето ги сложните случаи. Как, например да се постъпи в случай, че бащата е болен от aлцхаймер и не разбира смисъла на искането на съгласие. Или как да се постъпи в случай, в който лекуващият психотерапевт препоръчва на пациента си да прочете досието на бащата, но бащата не дава съгласие. Кое е по-важно: препоръката на лекаря или забраната на бащата? А ние си представяхме, че ще стане дума за национална сигурност. Може би, защото се ръководите от преобладаващата при вас култура на секретност - отговарят ни в Държавния архив. И добавят: за нас най-важна е личността, човекът.

За свобода на информацията в Холандия се говори от 1946 година. Тогава е била създадена първата комисия, която се занимава с тази тема. Законът за свобода на информацията започва да действа през май 1980 година, променен е през 1992 година. Съблюдаването на закона се прави от Министерството на вътрешните работи и отношенията в кралството. Законът се ползва активно от граждани и журналисти и годишно във Висшия административен съд (който в Холандия е част от дейността на Държавния съвет) постъпват 60 дела по Закона за свобода на информацията. В останалите съдилища се водят много повече дела и медийният консултант по тази тема Роже Фльогелс съветва: ако искате да спечелите дело за достъп до информация, водете го в Амстердам - там съдът е най-либерален, най-консервативен е в Хага.

При сравняването на българския и холандския закон приликите са много повече от разликите. Но има нещо, което е несравнимо и то е отношението към откритостта на управлението. Точно това отношение прави нещата толкова различни в двете страни.

Принципът на управление на правителството е: вие не може да правите политика и след това да общувате, вие общувате, докато правите политика.В сайта на правителството е телефонният номер на министър-председателя. В информационната служба на правителството работят 200 (словом - двеста) души. За сравнение депутатите в холандския парламент са 150 при население 16 милиона. Тези двеста души имат директор и нито той, нито те се сменят, когато се смени правителството. Службата разяснява политиката на правителството и на кралицата, но нейната основна работа не е да прави имидж на точно това правителство, а да обслужва гражданите с информация. Защото, ако от тези граждани се очаква да поемат отговорността за своя живот, те имат право на цялата нужна за това информация. Ето какви са основните правила на информационната служба за говорене с хората:

o Хората трябва да разпознават, че информацията е правителствена. Дори ако става дума за правителствена телевизионна реклама, тя трябва да носи знака на правителството;
o Информацията трябва да е в съответствие с политики, възприети от парламента;
o Информацията не може да бъде противоречива;
o Информацията трябва да е фактологична;
o Информацията не може да е назидателна;
o Информацията трябва да е в количество, което хората са в състояние да поемат.

Мястото, където гражданите на Холандия имат най-пряк достъп до правителството се нарича “Пощенска кутия 51” - това е част от информационната служба. През 60-те години правителството наистина е имало адрес ”Пощенска кутия 51” и така е останало. Истинският адрес на “Пощенска кутия 51” се пази в тайна, гражданинът може да се свърже със службата по телефона или на електронен адрес. На 42 работни места има горещи телефони. От 9 сутринта до 9 вечерта тук гражданинът може да зададе въпрос и да получи отговор. От 1992 година службата има всекидневно 15-минутно радиопредаване, от 1995 година има уеб страница. През първите 9 месеца на 2004 година в “Пощенска кутия 51” има 209 400 телефонни обаждания на граждани, 43 753 електронни писма и 1 118 000 посещения в страницата. Колко бързо трябва да се отговори на едно електронно писмо? “Според нас по-простите въпроси трябва да получават отговор до два дни, а по-сложните максимум да 10, като преди това гражданинът е получил писмо кога да очаква отговора” - смята Ксандер ван дер Линде от независимата в своята дейност организация “Граждани в управлението”, която се финансира и от Министерството на вътрешните работи.

Подобна е откритостта в управлението и на общинско равнище. Например в Дордрехт, град с население 125 хиляди души, който може да служи за пример дори в Холандия. И в този град кметът е назначаем от кралицата, така както във всички останали холандски градове. И този кмет е практичен и спестовен, каквито са всички холандци, особено в тая година, в която безработицата се вдигна до тревожещите всички холандци 6 процента. Затова не можем да повярваме, когато ни казват, че в комуникационния отдел на общината в Дордрехт работят 35 души. Молим да уточнят бройката. След това молим да уточнят отдела. Грешката е вярна - в комуникационния отдел работят 35 души и за това си има много сериозна причина - нищо не е по-важно от общуването с хората.

Погрешно е, когато чуете комуникационен отдел - обясняват ни, - да си представяте, че работата на тези хора е да организират и провеждат пресконференциите. Разбира се, правят и това - всеки вторник следобед. Работата им не е и да са имидж мейкъри на администрацията. Разбира се, правят и това. Нито пък най-голямата им грижа е пиарът на институцията. Макар да правят и това. Този отдел не съществува само заради това, че по закон всяка община е задължена да разработва комуникационна политика. Макар че отделът е част от тази политика. Този отдел не работи само заради това, че кметът е длъжен веднъж годишно да направи доклад за гражданското участие. Основната, важната работа да комуникационния отдел е да общува с хората - за всичко, което се е случило, случва се или предстои да се случи в града.

Общинският съвет в Дордрехт има 39 члена, представители на девет партии. Всяка от тези партии има своя стая в общината, в която общинските съветници могат да провеждат своите срещи, партийни заседания. И това щеше да е маловажно, ако не отразяваше представата, че сградата на общината е на общността, а не на общинската администрация.

А сега да влезем там, където общинските съветници и гражданите на Дордрехт се срещат най-често - в уеб страницата на общинския съвет. За последните пет месеца тя е посетена 12 000 пъти. А възрастните жители? - питаме. Какво възрастните жители? - не разбират въпроса. И те ли са обичайни посетители на интернет страницата? Разбира се - отговарят, - дори повече от другите, защото имат повече свободно време, по-трудно се придвижват и страницата ги улеснява. (За справка: 80 процента от населението на Холандия активно ползва интернет. За сравнение: у нас най-оптимистичният вариант по този показател е 17 процента).
В тази страница всеки общински съветник е представен със снимката, адреса и мобилния си телефон. Телефонът, хайде както и да е, но адресът? Няма ли опасност някой да реши да хвърли бомба на този адрес? - това е нашето българско учудване. Разбира се, за поставянето на адреса в страницата е поискано съгласието на съветниците, но всъщност никой не е отказал.

Всяко заседание на общинския съвет е в страницата в пълния си вид - с текст и в звукова картина. Може да се намери текста на всяко изказване на общински съветник и да се чуе най-интересната част от него.

Във форума гражданинът може да напише мнението си, да направи коментар, да зададе въпрос, на който може да очаква отговор на своя електронен адрес. Търсенето в страницата е по теми и по дати. Ако някоя тема от живота на града или от работата на администрацията ти е много интересна, можеш да се абонираш и да получаваш на адреса си всичко, което се прави, говори, коментира, планира по тази тема. И тъй като младите хора имат по-различни интернет вкусове от своите родители и баби, за тях се прави вариант на тази страница с младежко оформление, тематика и насоченост. Разбира се, чухме и обратната гледна точка. Тя принадлежи на споменатия медиен консултант Роже Фльогелс. Според него Законът за свобода на информацията има прекалено много ограничения, действа бавно и не предвижда санкция за тези, които не изпълняват задълженията си. Според него само 15 процента от заявленията получават положителен отговор веднага, този процент се вдига до 35 при предвиденото в закона административно обжалване и отива до 60 процента при съдебно дело. Тези проценти наистина изглеждат изненадващо, но не и на фона на холандската практика - там се пита много, там се пита за всичко.

Г-н Ринзе Булстра, старши съветник по пра-вителствената комуникационна политика