Информационен бюлетин
Брой 1, м. януари 2004

"ПДИ срещу МС" - 2 -годишна съдебна сага. Първите изводи от делото
Васил Чобанов

Никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение - тази азбучна истина е известна на всички млади студенти-юристи.Тя намира поредно потвърждение от приключилото съдебно развитие на делото "ПДИ срещу МС". Интересен е поводът за тази вече две годишна съдебна сага. През лятото на 2002-ра година отключващ факт става отказ на тогавашния кмет на Хасково за достъп до обществена информация. Пречка според градоначалника се явявало написаното в Правилник за организацията по опазването на държавната тайна в НРБ. Приет е през 1980 година с правителствено постановление с №30. Кой е охранил тайните на НРБ(тогава) вече няма значение. Какво пише там по законовата процедура обаче поиска да научи ПДИ. В отговор на подаденото заявление администрацията на правителството отказва предоставянето на копие от правилника, мотивирайки се, че е маркиран с гриф за сигурност "секретно". Упорството на днешните информационни пазители на тайните на НРБ, също е непонятно, но в такива случаи на помощ идват процедурите.

От тук стартира съдебното развитие на спора, който след много перипетии завършва за по-малко от две години. Ще проследим фактите колкото се може по-безпристрастно, за да не повлияем на очакваното от тук нататък позитивно развитие по предоставянето на обществена информация. Ще споменем само, че Народна Република България като запис в Конституцията от 1971 година се променя в прословутия член 1 направена с последната поправка с брой 94 на "Държавен вестник" през 1990. Тогава поне конституционни поправки се правеха лесно. И така тайните на НРБ не съществуват. Но да караме по ред.

Изводите от делото "ПДИ срещу МС" могат да бъдат групирани в четири посоки.

На първо място Министерството на вътрешните работи вече 10 години е в забава да изпълни разпореждане на правителството от 1994г. Правителствено постановление под № 324 за приемане на Наредба за дейността на Националната служба за сигурност по осигуряване защитата на стратегически обекти и дейности по опазване на държавната тайна в РБ е даден едномесечен срок след влизането в сила на Наредбата. В това кратко време министърът на вътрешните работи е трябвало да приеме Правилник за организацията и контрола на деловодната работа по опазване на държавната тайна на РБ, който се обнародва в "Държавен вестник". Такъв правилник и досега не е приет. Фактът, че този Правилник трябва да се обнародва показва недвусмислената идея на правителството, че неговото съдържание не ще представлява защитена от закона информация, даже когато се отнася за днешното и бъдещото регулиране на същата материя.

Вторият извод от развитието на спора сочи, че администрацията на МС неоснователно е направила своя отказ да предостави достъп до правилата за опазването на държавната тайна в НРБ. След редица съдебни перипетии състав на Върховния административен съд записва в мотивите си , че в ЗДОИ като специален закон съществува чл.38, според който в решението за отказ за предоставяне на обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване.Тази правна норма има императивен характер, от което следва, че нарушението винаги е съществено. Така констатира в мотивите си съдът, като се основава на фактите по спора между страните. Преди това е обявил жалбата за основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура по делото се мотивира жалбата на ПДИ да бъде отхвърлена.

Юридическият анализ на мотивите на съда трябва да продължи и да обхване и още една необорима констатация на ВАС: По делото няма спор, че обжалваният отказ не съдържа правна норма от закон или под законов нормативен акт, на която да е позован. Мотивите имат съществено значение и за съда, за да вземе правилното решение по заявения спор.В случая мотиви на практика липсват в процесното писмо. Съдът не следва да допълва чрез тълкуване разпоредби на ЗДОИ и на ЗЗКИ с което да "допълва" съдържанието на отказа. Тази дейност следва да извърши органът, който е задълженият публичноправен субект по ЗДОИ, а именно министерският съвет на РБ, чрез министър или лице по чл. 28, ал 2 от закона. Така 16 месеца след завеждането на спора ВАС ОТМЕНЯ отказа от 15 юли 2002 на директора на Дирекция "Връзки с обществеността" към Министерския съвет на Република България и ВРЪЩА преписката на МС на РБ за ново произнасяне по Закона за достъп до обществена информация.

Третият кръг практически изводи от този казус сочат, как съдът лично и спазвайки правилата за секретност извършва преценка на текста на Правилника в закрито заседание. Въпросните 6 листа на Постановление №30 на МС от 1980 година и приложението - Правилник за организацията на работата по опазването на държавната тайна в Народна Република България - 79 листа са върнати на администрацията на Министерски съвет. Така делото не се засекретява. Тук е полезният за бъдещата практика съдебен ход. Съдът се запознава с "тайния" акт и без да прави делото секретно решава спора. Направена е важната за нуждите на спора констатация, че ПМС № 30 носи гриф "строго поверително", а върху Правилника за организацията на работата по опазването на държавната тайна в НРБ, има гриф "поверително"
Четвъртата група изводи от този спор се заключава до една констатация. Според нея нито в отменения през 1990 година Списък на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна, нито в списъка - приложение на чл.25 от действащия сега ЗЗКИ има категория информация, подлежаща на класифициране или засекретяване в "правилник" или в категорията "сведения", свързани с реда и правилата за опазване на държавната тайна. Значение по този казус придобива още една азбучна истина, а именно конституционното изискване нормативните актове да се обнародват. Конституция - Чл. 5. Ал 5: Всички нормативни актове се публикуват.

Така казусът спокойно може да бъде приет за учебникарски ясен и да бъде предложен за решаване от студентите по право. Обаче за по ранните курсове. За държавен изпит още не става.