Информационен бюлетин
Брой 1, м. януари 2004

Контекстът

С края на студената война човечеството се изправи пред необходимостта да приключи с параноята, известна като "мита за врага". Липсата на деление на лагери доведе до отпадане на мотивите за пазенето в тайна на значителен обем информация, създавана както в миналото, така и в настоящето. В САЩ набира инерция разсекретяването на документи, което се изразява в милиони страници годишно, като за всяка от годините 1996- 98 г. са разсекретени повече документи, отколкото за целия период 1980-1994г. Приета бе нова уредба за информацията, класифицирана на основание национална сигурност - изпълнителна заповед № 12958 на президента Клинтън от 1995г. и бе преразгледана цялостно концепцията за държавната тайна от създадената през 1994г. Комисия за намаляване и запазване на държавната тайна към Сената, известна като комисията- Мойнихан. В книгата си "Секретността" /прев. София, 2002/ сенаторът Д. Мойнихан излага между другото тезата, че секретността през време на студената война е довела до дефицит на информация и обществен дебат по важни политически въпроси и резултатът е приемане на не най-добрите решения, включително в условията на неведение на президента на САЩ относно важни данни /например разшифровките "Венона"/. На стария континент през 1986 г. бившият служител на МИ-5 П. Райт прави постъпки да публикува мемоарите си под заглавието "Ловецът на шпиони," което мобилизира британското правителство да заведе дела във Великобритания и Австралия срещу вестниците, опитали се да огласят информация от книгата. През 1991г. Европейският съд за правата на човека намира по този случай нарушение от страна на Великобритания на чл.10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Иначе казано, макар и бавно, глобалното установяване на ценностите на демократичното общество започва да доминира над сенките от миналото.

Разбирането за секретността, нейния обхват и съдържание беше поставено на изпитание и в бившия източен блок. На 6 февруари 1996г. бившият морски капитан Александър Никитин бе арестуван от ФСБ /наследник на КГБ/ по обвинение в шпионаж. Причина за тази акция бе подготвянето на разкритие на факти, свързани с радиоактивно замърсяване, извършено от подводници от Северния флот на Русия. Никитин бе окончателно оправдан през септември 2000г. През ноември 2003 година Върховният съд на Руската федерация оправда журналистите от в. "Звезда" Константин Стерледев и Константин Бахарев, обвинени в разгласяване на държавна тайна относно оперативно-разследваща дейност. Журналистите са публикували информация относно осъден на 12 години затвор наркодилър, който половин година след влизането в сила на осъдителната присъда се появил отново в град Перм с поредната пратка хероин.

Дебатът у нас

У нас темата започна с приемането на чл.41 от Конституцията и тълкуването му от Конституционния съд през 1996г., с което беше обоснована необходимостта държавната тайна да бъде уредена със закон. През 2000г. беше приет Законът за достъп до обществена информация, с което се придаде тласък на търсенето на гражданите на информация от държавата. Нещо повече, упражняването на правата по този закон се явява и един компенсаторен механизъм по отношение на недоверието в управлението, управляващите и читавостта на прехода на обществото ни към демокрация. То има потенциала да се превърне и в превенция и по този начин - средство за ефективно управление, гражданско участие в управлението и борба срещу корупцията, която функция, струва ми се, още не се е сбъднала. През 2002г., не толкова в изпълнение на решение № 7/1996г. на Конституционния съд, колкото като част от ангажиментите по повод членството на България в НАТО, бе приет Законът за защита на класифицираната информация. Явяването на правилата на секретността за пръв път на бял свят имаше неочакван ефект за държавното ни управление. Липсата на тясно и прецизно определяне на кръга от лица и органи, овластени да засекретяват, доведе естествено до тенденция към свръх-класифициране /или над-класифициране, по думите на председателя на ДКСИ/. Със секретността се сблъскаха служители, които никога не са имали досег с тайните.

Накратко покрай дебата по промените в НК

Дали невежественото стремление към "преизпълнение на плана", или подмолното заговорничене на чиновници, недолюбващи увеличаващата се роля на пресата и неправителствените организации в разриването на информация от сферата на държавното управление и подлагането му на информирана критика, доведоха до предлагането на завишени санкции за разгласяване на държавна или служебна тайна през 2003г. Следва да се подчертае, че тези предложения бяха улеснени от липсата на концентрирана и целеустремена политическа критика към законодателството, свързано със секретността. Вместо това критиката на отделни политици беше дифузна и противоречива. Така например политици, които стояха зад искането за обявяване на някои разпоредби от ЗЗКИ за противоконституционни, основано на загриженост за ограничаването на правото на обществото на достъп до информация, едновременно с това отправяха в публичното пространство противоположни послания, критикувайки правителството, че не било в състояние да "пази тайната". Впрочем тези две тези не са напълно взаимоизключващи се, но само при уговорката, че намаляването на обема на секретната информация и ефективното й опазване вървят ръка за ръка, която не бе ясно направена.

Вместо финал

Следва да се прибави вместо финал, че активното и ползотворно обединяване на много и авторитетни неправителствени организации и медии зад критиката към предложените изменения в НК, демонстрираната съпричастност от народни представители и отхвърлянето на проекта от Комисията по правни въпроси представляват сериозна крачка. Крачка, но може би не напред, а против планираната назад. Същевременно не може да не направи впечатление, че част от доводите останаха необсъдени, а може би неразбрани или скрито неприети, че практиката на Европейския съд за правата на човека продължава да се разглежда като имаща само информативно значение, при наличието на чл.5, ал.4 от Конституцията. Въпреки че значителна част от нея е преведена на български, зам.-министърът на МВР г-н Железчев беше единственият по време на публичното обсъждане в Комисията на 4 декември 2003г., който влезе в дебат по действителното значение на делото "Обзървър" и "Гардиан" за правото на информация. Предложението за въвеждане на теста "баланс на интереси" в НК пък, поддържано от депутата Вл. Дончев, беше отхвърлено за втори път след неуспешното предложение за въвеждането му в ЗЗКИ /от група народни представители от СДС и г-н Дончев независимо едни от други/. За да се демократизира цялостно обществото ни, всички тези въпроси трябва да бъдат разглеждани цялостно, във взаимовръзката им и подчинеността на основния принцип - изграждането на демократично общество, основано на свободен и информиран дебат. И още нещо - нека не забравяме заради собственото ни благо и това на поколенията след нас, че сме в напрегната конкуренция с другите страни от централна и източна Европа и, уви, не сме сред първенците.